От нищо нещо

Така се случи, че пластмасова чинийка, която ми е спомен от студентските години/ех, кога беше../ претърпя злополука в микровълновата и почерня. Но ми беше жал да я изхвърля след като толкова години ни е служила вярно. Тогава трябваше да й измисля нова роля. Така и стана.

И понеже ми хареса идеята за уникален часовник, реших да подаря на свекърите направен от мен такъв. А всекидневната им е в есенни цветове и за да бъде часовникът в хармония:.

 

Пак от пластмасова чинийка и пак за свекърите направих тази коледна украса, за да внесе празнично настроение в дома им. 

А за да остана на вълна "какво да направим от старите пластмасови чинийки", ще покажа какво изработих чрез декупаж за Великден:

По този начин с малко средства и подръчни материали човек може да си изработи уникална декорация за всеки празник. При това тя ще носи почерка и индивидуалността на твореца. А нима има по-ценно от това?

Духът от бутилката

Другата ми страст... стъклото. Преди много години /колко стар трябва да е човек, за да използва този израз?/ едно добро другарче ми подари коледна картичка от стъкло. И досега за всяка Коледа тя е част от украсата на дома ни. Така или иначе това беше любов от пръв поглед. Започнах да събирам бутилки от всичко: алкохол, зехтин, сокове, вода.  Но никога не си набавих бои за стъкло и затова започнах да рисувам с останалите след един ремонт материали: силиконова боя, кварцов пясък, лепило Ц200. С годините започнах да работя и със закупени специално за целта бои, мъниста, панделки, пясък и хартия, но и до днес не изневерявам на силиконавата боя и любимото ми Ц200. Ето какво се получава:

Великденско настроение

Винаги съм изпитвала влечение към яйчените черупки. Започнах да декорирам продухани яйца някак на шега. Първоначално не разполагах с кой знае какви материали. Използвала съм дори захар и паста за зъби. С времето открих, че това е моят начин да се откъсна от реалността и да изпитам истиската наслада от съзиданието.