неделя, 5 май 2013 г.

Пролет, пеперуди и късче Африка

Винаги съм мислила, че нещата, които изработвам, техните цветове, материалите дори говорят за моментното ми настроение. Последните неща, които сътворих обаче са така различни и като материали, и като стил, и като цветове, че бих затруднила и най-добрия психолог! Може би това е показател за това колко разнолика мога да бъда аз самата! Или колко психологически ...хм, хаотична! Та затова никой да не се чуди на комбинацията от пролет, пеперуди и парченца Африка... Ама изобщо!










Великден

Така обичам този празник! Не заради почивните дни покрай него, не заради тежките софри, не заради всичката му суета. А заради настроението, което носи. ЗАРАДИ ИДЕЯТА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО!  Заради светлината на празника! Заради божията благословия и любов! И заради още нещо, което е особено важно за мен! Защото го усещам като семеен празник, като възможност да преоцениш отношенията си с близките, да преосмислиш ценностите и важните неща в живота. Защото е Ден Велик! И още... заради ароматно-цветните традиции на празника!
 Христос воскресе!













сряда, 3 април 2013 г.

Отново... рециклирам

Една голяма /11-литрова/ бутилка от минерална вода стоеше от доста време на терасата. Мразя да изхвърлям пластмаса. Само като се замисля колко бавно се разгражда в природата. Събирам боклука си разделно и хвърлям пластмасите в "жълтите контейнери". Но при тези й размери трудно ще я вкарам в малкия отвор на такъв контейнер. Това първо. Второ - рядко ми попада така голяма бутилка и трябваше да се възползвам. Което и направих. Изрязах дъното внимателно. "Облякох" в канап за по-голяма плътност. Боядисах със силиконова боя и декорирах с декупаж. Вътрешната част покрих с парченца салфетки. Надмина очакванията ми. Получи се наистина много здраво и свежарско панерче. Остава ми само да дочакам Великден, за да го напълня с яйца. За да съм сигурна в ефекта, сега пробно напълних с декорирани кухи яйца. Изобщо... в този мрачен и потискащ ден се заредих с доза пролетно настроение!







понеделник, 25 февруари 2013 г.

Пъстро

Пъстро... като нещата, които правя. Като събитията в живота ми. Като сънищата ми. Като мен самата вероятно. Което може би не е лошо. Не обичам сивотата, не обичам мъглата и потискащите цветове, в които тя оцветява всичко. Да ми е пъстро, светло и жизнерадостно всичко обичам! Като старите черги от едно време, чиито багри говоря и греят сякаш. Не като практично бежовите турски килими, които сега са модерни. Та ето го моят пъстър цвят. Продуханите яйчица са за благотворителния базар на Движение на българските майки, пред чието дело дълбоко се покланям.