Великденско-пролетно-слънчево настроение

Миналата събота валеше сняг. Ама не какъв да е сняг, а такъв като по приказките и филмите.Дори  изразът "на парцали" не описва точно нещата. Беше прекрасно. Чисто, бяло, вълшебно... Разбира се, разходката нямаше как да се размине. И точно при тази приказно снежна разходка се шмугнах в любимата ми книжарничка. А там едни салфетки с великденски мотиви ме гледат и ме приканват да ги купя. Което и сторих. Прибрах се, запретнах ръкави, седнах на масата до камината и радвайки се на снежната гледка през прозореца, сътворих това:

Романтично

Казвала ли съм, че имам прекрасен съпруг? И че днес, 12 години след като сключихме брак, го обичам повече от всякога? Е, сега го казвам. Публично! :) Наясно съм, че не съм първата, нито пък последната, която ще каже същото. Но съща така съм наясно, че понякога улисани по течението на ежедневието, забравяме да даваме израз на онова, което чувстваме. Приемаме, че другият си знае какво значи за нас. А би било хубаво по специален/или не толкова/ начин да му го показваме. И колкото по-често, толкова по-добре. Моите "начини" са ръчно изработени, разбира се.

Опит за псевдофрост и още нещо

 Напоследък все по-рядко намирам време за любимото си хоби. Признавам го със съжаление, разбира се. Моя приятелка твърди, че когато нямаме време за нещо, то е, защото НЕ ИСКАМЕ да намерим такова. Че един вид несъзнателно се ангажираме с всичко друго, само и само да  "не ни остане време". Може и да има нещо вярно... Затова се взех в ръце и използвах като повод рождения ден на сестра ми, за да се пробвам в една техника, която от  много време ме вълнува. Техниката се нарича "псевдофрост". Другото шишенце пък е предвидено за подарък на друга важна за мен жена - изключителната ми майка. И този път не съм изневерила на любимите яйчени черупки. Само че ги съчетах с малко мъниста и.... тоалетна хартия. :)